Право номер едно в света е правото на егото ~ Айн РАНД
Разум, полезности, воля, индивидуализъм. В това има вяра и за това написа Айн Ранд. Една прекомерно дръзка философия, спореща с общоприетите правила и вярвания.
Право номер едно в света е правото на егото. Първото обвързване на индивида е задължението към самия себе си. Негов духовен закон е в никакъв случай да не поставя първостепенната си цел според от други хора. Негово морално обвързване е да прави това, което желае, стига желанието му да не зависи основно от другите.
Човек не получава на земята нищо наготово. Всичко, от което се нуждае, би трябвало да бъде създадено. И тук човек се изправя пред същностната опция: той може да оцелее по един от двата метода – или посредством независима активност на своя разсъдък, или като паразит, захранван от мозъците на другите.
Какво е морал? Преценка, с чиято помощ да различаваш вярното от неправилното, взор, с който да виждаш истината, кураж, с цел да действаш съгласно нея, себеотдаване на положителното, честност, да защитаваш положителното непременно.
Жертвоготовността е право номер едно в живота, би трябвало да служиш или да ти служат, да мачкаш или да те мачкат, жертвоготовността е благородна, прави с нея каквото можеш, от която и да е позиция, служи и се жертвай, служи, служи и служи.
Независимостта е единствената мяра за добродетел и стойност. Важното е какъв е индивидът и по какъв начин се развива, а не какво е направил или не за другите. Няма сурогат на персоналното достолепие. Няма различен стандарт за персонално достолепие с изключение на независимостта.
Няма по-голяма илюзия от това да си фантазираме, че човек може да отдели на една страна нещата, изискващи разсъдък и на друга – тези, които изискват религия. Вярата не може да бъде обрисувана или ограничена; да й се съобщи даже и сантиметър от нечие схващане, значи това схващане да й се подчини напълно.
Хората се учат един от различен. Но ученето е единствено замяна на суровина. Никой не може да даде на различен способността да мисли. А тази дарба е единственото ни средство за оцеляване.
Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над нуждата да употребява другите по какъвто и да е метод.
Онези, които можеш да купиш, не костват нищо, тъй като някой постоянно може да им предложи повече, тъй че полето е отворено за всички и всичко е като положителната остаряла структура.
Човек е свободен да избира дали да осъзнава или да не осъзнава, само че не е свободен да избяга от наказването на неосъзнаването: заличаването. Човекът е единственото живо създание, което има властта да работи като разрушител на самото себе си – и той е работил точно по този начин през по-голямата част от своята история.
Връзката сред разсъдъка и морала е реципрочна: индивидът, който приема ролята на жертвено животно, няма да реализира увереността в себе си, нужна, с цел да отстоява валидността на мозъка си, а оня, който се съмнява във валидността на мозъка си, няма да реализира самоуважението, належащо, с цел да отстоява полезността си като персона и да открива моралните предпоставки, които вършат допустима полезността на индивида.
Кои ще бъдат Новите интелектуалци? Всеки мъж или жена, които желаят да мислят. Всички тези, които знаят, че човешкият живот би трябвало да се води от разсъдъка, които ценят своя живот и не са подготвени да го принесат в жертва пред култа към отчаянието в днешната джунгла на цинично изтощение, по този начин, както не са подготвени да жертват света поради Тъмните епохи и ръководството на тираните.
Новият интелектуалец ще бъде индивидът, който с делата си оправдава своето наименование: човек, воден от интелекта си – а не зомби, ръководено от усеща, инстинкти, пориви, стремежи, прищевки или откровения.
Когато приемате пари като компенсация за напъните ви, го вършиме единствено поради убеждението, че ще ги замените против продукта от напъните на други хора. Не просяците и мародерите придават стойност на парите. Нито океан от сълзи, нито всичките оръжия на света могат да трансфорат тези парченца хартия в портфейла ви в самун, който ви е необходим, с цел да преживеете утрешния ден. Онези парченца хартия, които би трябвало в действителност да са злато, са знаците на достойнството, вашият дял от основаното от хората, които създават. Портфейлът ви е израз на вярата, че някъде по света към вас има хора, които не биха пренебрегнали моралния принцип, в който се корени смисълът на парите. Това ли смятате за несгода?
Парите не ще купят благополучие на индивида, който няма разбиране какво желае: парите няма да му дадат ценностни правила, в случай че е пропуснал да се научи какво да цени, и няма да му посочат цел, в случай че е отбягвал да я търси. Парите не ще купят просветеност на простака или възторженостти на страхливеца, или почитание на некадърния. Човек, който се пробва да купи мозъците на тези, които го превъзхождат, и да ги накара да му служат, като замества преценката си с парите си, в края на краищата става жертва на тези, които той самият превъзхожда. Интелигентните го изоставен, само че измамниците и мошениците се тълпят към него, привличани от закона, който той не е разкрил: че никой не може да бъде по-малък от парите си. Това ли е повода, заради която ги наричате несгода?
Изображение и снимки ~ annecheller.com, frostmagazine.com, annecheller.com
